1 may 2007, 10:38

* * *

  Poesía
678 0 3
 

                  2


Любов на 50-60 години?

Надежда,вяра  вече са изстинали.

Не само мъки ражда тя ,обаче

И от щастието може да се плаче.


По техните лица сълзи се стичат

Във вярност влюбените се обричат

През сълзите си нежно се целуват

За ласките си тръпнат и жадуват.


Не гледат към отминалотo време,

Годините им вече не са бреме.

Тръгват те ръка в ръка по плажа

На всички любовта си да покажат.


А после сядат нейде уморено,

Навън вали и доста е студено.

Поръчват цаца с чаша тъмна бира

И не поглеждат кой им я сервира.


Защото погледи са вперили в лицата,

Обичам те! -им шепнеха устата

И нежно пръстите си в плетеница вплели

Те бяха влюбени,макар и побелели.


Във луд галоп препускаха сърцата,

Забравиха за бирата и цацата

Глава облегна тя на мъжко рамо,

Опрели се коляно до коляно


Той нежно я погали по косата,

Отдавна беше и това мечтата.

Притиснати,доволни и щастливи,

Макар и стари бяха тъй красиви.


Не забелязаха,че утро вече иде

В ръцете си държаха малки миди

А спомена от плажа и морето

Те двама ще си скътат във сърцето


                                                                                                 

не мислеха ,че сторили са грешка

съдбата им бе толкова човешка

Че за любов на 50-60 години

Не трябват поводи или причини.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • благодаря момичета! когато се завърна се надявам да има пак и още.
  • И от мен поздрави за излъчването, което струи от теб!!!
  • Че за любов на 50-60 години
    Не трябват поводи или причини.
    ...
    Изчетох всичко и...те поздравявам от сърце!
    Поздрави, Нели!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...