evropa (Нели)
217 1188
30 jun 2007, 10:19

* * * 

  Poesía
554 0 7
 

За какво ли се обадих, тя ме позна отдалеко!

И как мога да я лъжа, че ми е  добре и леко?

Нали е пуста майка, подушва като кучка -

Не мога да я заблудя за нищо в тая случка.

Уж позвъних  да я попитам как е в тая жега,

Завързах разговор, запитах даже за съседа.

Но тя ми каза: „Мамина, познавам си детето,

По гласа ти  те познавам, не ти е никак леко".

Опитах се да се засмея, уж, че от сърце,

Казах с глас престорен, весел, че ми е добре,

Но на майката сърцето вечно е във грижа

И проблема на детето знае, без да вижда.

Мила моя, родна майко, как да ти призная:

С бодра крачка се запътих да отида в рая,

Но нагазих, мила майко, с двата крака в ада,

Че „Човекът предполага, а Бог разполага".

Но какво ли  да ти  кажа, за да не  те лъжа,

Че  не мога черните си мисли  да пропъдя.

Само вяра и надежда за мене остават

И на всичките несгоди твърдо устояват.




© Нели Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря!
  • SATOR
    AREPO
    TENET
    OPERA
    ROTAS
    Откъдето и да погледнеш тази анаграма, нагоре, надолу, по диагоналите, все казва една и съща дума, че всички около теб много те обичаме, заради стиха в в тебе
  • Нели, чудесна си, както винаги!
  • Като замисъл е добре,наистина има майки които мислят за децата си,но има и такива,които остават децата си в домове,и несе интересуват повече от тях,добре че ти неси от тях!
  • Бъди твърда, ще дойде светъл ден и за теб!!!
    Прегръдка, Нели!
  • Браво, Нели!
    Много хубав стих!
    Нека вярата и надеждата са винаги с теб!
    Поздрав!
  • ...Такива са майките, слепи да са, усещат...
Propuestas
: ??:??