* * *
За какво ли се обадих, тя ме позна отдалеко!
И как мога да я лъжа, че ми е добре и леко?
Нали е пуста майка, подушва като кучка -
Не мога да я заблудя за нищо в тая случка.
Уж позвъних да я попитам как е в тая жега,
Завързах разговор, запитах даже за съседа.
Но тя ми каза: „Мамина, познавам си детето,
По гласа ти те познавам, не ти е никак леко".
Опитах се да се засмея, уж, че от сърце,
Казах с глас престорен, весел, че ми е добре,
Но на майката сърцето вечно е във грижа
И проблема на детето знае, без да вижда.
Мила моя, родна майко, как да ти призная:
С бодра крачка се запътих да отида в рая,
Но нагазих, мила майко, с двата крака в ада,
Че „Човекът предполага, а Бог разполага".
Но какво ли да ти кажа, за да не те лъжа,
Че не мога черните си мисли да пропъдя.
Само вяра и надежда за мене остават
И на всичките несгоди твърдо устояват.
© Нели All rights reserved.
