* * *
Сама си говоря щото няма с кой,
така намирам в разговора си покой.
Един самотен, тъжен монолог,
където вмъквам името на Бог.
Имам ядене и пиене. Благодаря,
но не разбирам до кога ще съм сама.
Всички са заети, нямат време за мен
и аз си оставам сама всеки ден.
Гадна мисъл в мен се пробужда,
че никой в света от мен няма нужда.
Зная, че съм бреме и тежест на земята,
за това Бог ми е пратил самотата.
Когато последният стих с номер 200,
в тоя сайт скоро аз ще поместя.
Пак ще се моля на Бог да прощава,
но мисля да се оттегля... знам ли? В забрава...
така намирам в разговора си покой.
Един самотен, тъжен монолог,
където вмъквам името на Бог.
Имам ядене и пиене. Благодаря,
но не разбирам до кога ще съм сама.
Всички са заети, нямат време за мен
и аз си оставам сама всеки ден.
Гадна мисъл в мен се пробужда,
че никой в света от мен няма нужда.
Зная, че съм бреме и тежест на земята,
за това Бог ми е пратил самотата.
Когато последният стих с номер 200,
в тоя сайт скоро аз ще поместя.
Пак ще се моля на Бог да прощава,
но мисля да се оттегля... знам ли? В забрава...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
