Mar 2, 2008, 5:15 PM
* * *
Сама си говоря щото няма с кой,
така намирам в разговора си покой.
Един самотен, тъжен монолог,
където вмъквам името на Бог.
Имам ядене и пиене. Благодаря,
но не разбирам до кога ще съм сама.
Всички са заети, нямат време за мен
и аз си оставам сама всеки ден.
Гадна мисъл в мен се пробужда,
че никой в света от мен няма нужда.
Зная, че съм бреме и тежест на земята,
за това Бог ми е пратил самотата.
Когато последният стих с номер 200,
в тоя сайт скоро аз ще поместя.
Пак ще се моля на Бог да прощава,
но мисля да се оттегля... знам ли? В забрава...
така намирам в разговора си покой.
Един самотен, тъжен монолог,
където вмъквам името на Бог.
Имам ядене и пиене. Благодаря,
но не разбирам до кога ще съм сама.
Всички са заети, нямат време за мен
и аз си оставам сама всеки ден.
Гадна мисъл в мен се пробужда,
че никой в света от мен няма нужда.
Зная, че съм бреме и тежест на земята,
за това Бог ми е пратил самотата.
Когато последният стих с номер 200,
в тоя сайт скоро аз ще поместя.
Пак ще се моля на Бог да прощава,
но мисля да се оттегля... знам ли? В забрава...
© Нели All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
благодаря на всички!тя моята ,самотата де,стана хронична.
-
Поздравления и ти желая много щастие...
-
Натъжи ме, Нели...понякога самотата ни
дарява със спокойствие и време за размисъл...
Бог е милостив...ще се променят нещата.
Желая слънце в душата ти и много пролетна радост!
с много обич за теб. -
Много ми хареса стихът ти,Нели!Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Ще дойдат и по-щастливи мигове за теб!