evropa (Нели)
217 1188
2.03.2008 г., 17:15 ч.

* * * 

  Поезия
854 0 5
  Сама си говоря щото няма с кой,

така намирам в разговора си покой.

Един самотен, тъжен монолог,

където вмъквам името на Бог.

Имам ядене и пиене. Благодаря,

но не разбирам до кога ще съм сама.

Всички са заети, нямат време за мен

и аз си оставам сама всеки ден.

Гадна мисъл в мен се пробужда,

че никой в света от мен няма нужда.

Зная, че съм бреме и тежест на земята,

за това Бог ми е пратил самотата.

Когато последният стих с номер 200,

в тоя сайт скоро аз ще поместя.

Пак ще се моля на Бог да прощава,

но мисля да се оттегля... знам ли? В забрава...

© Нели Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??