* * *

marg0 (Маргарита)
17 26

9 feb 2007, 9:44

Poesía

731 0 2

В памет на Наталия

В приказка да бяхме се родили

щеше да си жива

в един идеален свят,

в перфектната реалност.

Ръцете ти щяха да топлят звездите,

издигнала поглед,

протегнала длани

да чувстваш горещия полъх в небето;

най-нежната детска усмивка би сгряла

леда във Лапландия,

морското дъно,

но ти вече приказка своя написа

със малко герои и много усмивки,

със силни надежди,

с разбити мечти,

които неволно умряха сами.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ria (Гергана Иванова)

2007-02-09T17:22:57+02:00

Прави ми впечатление, че все негативни чувства те вдъхновяват. Болести, смърт... Очаквам нещо по- позитивно. А иначе стихчето много ми хареса...
kity (Людмила Нилсън)

2007-02-09T11:05:33+02:00

Много хубаво посвещение!
Тъжно е!