* * *
В памет на Наталия
В приказка да бяхме се родили
щеше да си жива
в един идеален свят,
в перфектната реалност.
Ръцете ти щяха да топлят звездите,
издигнала поглед,
протегнала длани
да чувстваш горещия полъх в небето;
най-нежната детска усмивка би сгряла
леда във Лапландия,
морското дъно,
но ти вече приказка своя написа
със малко герои и много усмивки,
със силни надежди,
с разбити мечти,
които неволно умряха сами.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Всички права запазени
