В памет на Наталия
В приказка да бяхме се родили
щеше да си жива
в един идеален свят,
в перфектната реалност.
Ръцете ти щяха да топлят звездите,
издигнала поглед,
протегнала длани
да чувстваш горещия полъх в небето;
най-нежната детска усмивка би сгряла
леда във Лапландия,
морското дъно,
но ти вече приказка своя написа
със малко герои и много усмивки,
със силни надежди,
с разбити мечти,
които неволно умряха сами.
© Маргарита All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
