В памет на Наталия
В приказка да бяхме се родили
щеше да си жива
в един идеален свят,
в перфектната реалност.
Ръцете ти щяха да топлят звездите,
издигнала поглед,
протегнала длани
да чувстваш горещия полъх в небето;
най-нежната детска усмивка би сгряла
леда във Лапландия,
морското дъно,
но ти вече приказка своя написа
със малко герои и много усмивки,
със силни надежди,
с разбити мечти,
които неволно умряха сами.
© Маргарита All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
