24 jul 2015, 0:12

***

  Poesía » Otra
636 0 3

В среднощен час

дочух забравен глас,

гласът на съвестта

се вмъкваше в моята душа.

Като неканен гост

в съня ми се яви

и стари грехове

започна да мълви:

"Погубена душа си ти"

Гласът мълвеше

истини, забравени отдавна,

и в сърцето ми оставяше

кървяща рана.

Времето лети,

но споменът не отминава,

как животът ще продължи,

щом погубена душа си ти

отдавна!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Как ще е погубена душата, щом може да говори със себе си!
  • Да,така е Стойна! С годините човек натрупва опит и помъдрява.Творбата е малко старичка,но реших да я споделя все пак Благодаря ти,че си я забелязала Приятен ден и на теб!
  • Интересна творба, Марияна. Разговор със съвестта - мило момиче, няма праведен ни един на тази земя, освен Нашият Бог.След греховете пък следва прошката. Стига да я търсиш и ще ти се даде.Бъди сигурна, че ще успееш и ще успееш! Поздрав и приятен ден!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...