В среднощен час
дочух забравен глас,
гласът на съвестта
се вмъкваше в моята душа.
Като неканен гост
в съня ми се яви
и стари грехове
започна да мълви:
"Погубена душа си ти"
Гласът мълвеше
истини, забравени отдавна,
и в сърцето ми оставяше
кървяща рана.
Времето лети,
но споменът не отминава,
как животът ще продължи,
щом погубена душа си ти
отдавна!!
Благодаря ти,че си я забелязала Приятен ден и на теб!
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
