В среднощен час
дочух забравен глас,
гласът на съвестта
се вмъкваше в моята душа.
Като неканен гост
в съня ми се яви
и стари грехове
започна да мълви:
"Погубена душа си ти"
Гласът мълвеше
истини, забравени отдавна,
и в сърцето ми оставяше
кървяща рана.
Времето лети,
но споменът не отминава,
как животът ще продължи,
щом погубена душа си ти
отдавна!!
Благодаря ти,че си я забелязала Приятен ден и на теб!
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
