В среднощен час
дочух забравен глас,
гласът на съвестта
се вмъкваше в моята душа.
Като неканен гост
в съня ми се яви
и стари грехове
започна да мълви:
"Погубена душа си ти"
Гласът мълвеше
истини, забравени отдавна,
и в сърцето ми оставяше
кървяща рана.
Времето лети,
но споменът не отминава,
как животът ще продължи,
щом погубена душа си ти
отдавна!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Благодаря ти,че си я забелязала Приятен ден и на теб!
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
