В среднощен час
дочух забравен глас,
гласът на съвестта
се вмъкваше в моята душа.
Като неканен гост
в съня ми се яви
и стари грехове
започна да мълви:
"Погубена душа си ти"
Гласът мълвеше
истини, забравени отдавна,
и в сърцето ми оставяше
кървяща рана.
Времето лети,
но споменът не отминава,
как животът ще продължи,
щом погубена душа си ти
отдавна!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
Благодаря ти,че си я забелязала Приятен ден и на теб!
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
