20 dic 2007, 12:06

* * *

  Poesía
753 0 1

                                       Отново стоя!

                                        Сам!

                                        Къде?

                                         Там, където започва денят

                                         и свършва нощта!

                                        Там,

                                         където тъгата строи сама

                                         свойта ненужна съдба!

                                         Докога?

                                         Да обичам една, своята малка

                                         изгубена, никому нужна...

                                         безмислено овехтяла,

                                         до болката сгушена,

                                         красива и малко потребна мечта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светослав Савов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ми хареса това!Излял си сякаш много болка!!!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...