Отново стоя!

                                        Сам!

                                        Къде?

                                         Там, където започва денят

                                         и свършва нощта!

                                        Там,

                                         където тъгата строи сама

                                         свойта ненужна съдба!

                                         Докога?

                                         Да обичам една, своята малка

                                         изгубена, никому нужна...

                                         безмислено овехтяла,

                                         до болката сгушена,

                                         красива и малко потребна мечта!