17 abr 2007, 0:57

* * * 

  Poesía
578 0 2
Понякога мисля, че нямам сърце -
безчувствена статуя с измамно лице.
Недоразумение някакво, грешка природна,
бедствие, признато и от враг, и от приятел.
Безлична страхливка,
наивница тъпа,
мекотело суетно, пълзящо по пътя.
За нещо грозно мисли - това ще съм аз.
Място си търся, но все не съм в час.
Безсмислици драскам,
на всеки усмихвам се,
ах, колко просташко, но...
Тука съм! Дишам!

© Шопландия Софийска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ей,момиче какви са тези думи!?
    Повярвай в себе си!Само добър и силен човек,може да пише силни думи!
    Стихът ми хареса!
  • Лелеееее...не си такава!!! Но си тук и ще бъдеш!!!
Propuestas
: ??:??