* * *
Понякога мисля, че нямам сърце -
безчувствена статуя с измамно лице.
Недоразумение някакво, грешка природна,
бедствие, признато и от враг, и от приятел.
Безлична страхливка,
наивница тъпа,
мекотело суетно, пълзящо по пътя.
За нещо грозно мисли - това ще съм аз.
Място си търся, но все не съм в час.
Безсмислици драскам,
на всеки усмихвам се,
ах, колко просташко, но...
Тука съм! Дишам!
безчувствена статуя с измамно лице.
Недоразумение някакво, грешка природна,
бедствие, признато и от враг, и от приятел.
Безлична страхливка,
наивница тъпа,
мекотело суетно, пълзящо по пътя.
За нещо грозно мисли - това ще съм аз.
Място си търся, но все не съм в час.
Безсмислици драскам,
на всеки усмихвам се,
ах, колко просташко, но...
Тука съм! Дишам!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Шопландия Софийска Todos los derechos reservados
