17.04.2007 г., 0:57 ч.
* * *
Понякога мисля, че нямам сърце -
безчувствена статуя с измамно лице.
Недоразумение някакво, грешка природна,
бедствие, признато и от враг, и от приятел.
Безлична страхливка,
наивница тъпа,
мекотело суетно, пълзящо по пътя.
За нещо грозно мисли - това ще съм аз.
Място си търся, но все не съм в час.
Безсмислици драскам,
на всеки усмихвам се,
ах, колко просташко, но...
Тука съм! Дишам!
безчувствена статуя с измамно лице.
Недоразумение някакво, грешка природна,
бедствие, признато и от враг, и от приятел.
Безлична страхливка,
наивница тъпа,
мекотело суетно, пълзящо по пътя.
За нещо грозно мисли - това ще съм аз.
Място си търся, но все не съм в час.
Безсмислици драскам,
на всеки усмихвам се,
ах, колко просташко, но...
Тука съм! Дишам!
© Шопландия Софийска Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Лелеееее...не си такава!!! Но си тук и ще бъдеш!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Повярвай в себе си!Само добър и силен човек,може да пише силни думи!
Стихът ми хареса!