* * *
Понякога мисля, че нямам сърце -
безчувствена статуя с измамно лице.
Недоразумение някакво, грешка природна,
бедствие, признато и от враг, и от приятел.
Безлична страхливка,
наивница тъпа,
мекотело суетно, пълзящо по пътя.
За нещо грозно мисли - това ще съм аз.
Място си търся, но все не съм в час.
Безсмислици драскам,
на всеки усмихвам се,
ах, колко просташко, но...
Тука съм! Дишам!
безчувствена статуя с измамно лице.
Недоразумение някакво, грешка природна,
бедствие, признато и от враг, и от приятел.
Безлична страхливка,
наивница тъпа,
мекотело суетно, пълзящо по пътя.
За нещо грозно мисли - това ще съм аз.
Място си търся, но все не съм в час.
Безсмислици драскам,
на всеки усмихвам се,
ах, колко просташко, но...
Тука съм! Дишам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Шопландия Софийска Всички права запазени
