20 feb 2007, 12:55

* * * 

  Poesía
770 0 2
Уж живееш прекрасно - две деца и съпруг.
Уж е всичко нормално, ала все не си тук.

Сутрин дупета миеш, решиш, връзваш коси
Все заета - не спираш, ала все не си ти.

Яко рок - даваш газ /как пристигаш-не знам/
Уж си вечно сред хора, ала все не си там.

И дори сериозна пак усмихваш очи,
тъй денят бързо литва, но къде беше ти?

Ходиш плавно и палаво гледат твойте очи,
уж излъчват спокойствие - другото не личи.


Ден след ден – закъде си се забързала, спри
Младостта, мила моя, се измерва във дни.

© Ани Драганова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??