20.02.2007 г., 12:55 ч.

* * * 

  Поезия
725 0 2
Уж живееш прекрасно - две деца и съпруг.
Уж е всичко нормално, ала все не си тук.

Сутрин дупета миеш, решиш, връзваш коси
Все заета - не спираш, ала все не си ти.

Яко рок - даваш газ /как пристигаш-не знам/
Уж си вечно сред хора, ала все не си там.

И дори сериозна пак усмихваш очи,
тъй денят бързо литва, но къде беше ти?

Ходиш плавно и палаво гледат твойте очи,
уж излъчват спокойствие - другото не личи.


Ден след ден – закъде си се забързала, спри
Младостта, мила моя, се измерва във дни.

© Ани Драганова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??