Уж живееш прекрасно - две деца и съпруг.
Уж е всичко нормално, ала все не си тук.
Сутрин дупета миеш, решиш, връзваш коси
Все заета - не спираш, ала все не си ти.
Яко рок - даваш газ /как пристигаш-не знам/
Уж си вечно сред хора, ала все не си там.
И дори сериозна пак усмихваш очи,
тъй денят бързо литва, но къде беше ти?
Ходиш плавно и палаво гледат твойте очи,
уж излъчват спокойствие - другото не личи.
Ден след ден – закъде си се забързала, спри
Младостта, мила моя, се измерва във дни.