Хамелеон (Ани Драганова) Хамелеон (Ани Драганова)
4
Feb 20, 2007, 12:55 PM

* * *

  Poetry
958 0 2
Уж живееш прекрасно - две деца и съпруг.
Уж е всичко нормално, ала все не си тук.

Сутрин дупета миеш, решиш, връзваш коси
Все заета - не спираш, ала все не си ти.

Яко рок - даваш газ /как пристигаш-не знам/
Уж си вечно сред хора, ала все не си там.

И дори сериозна пак усмихваш очи,
тъй денят бързо литва, но къде беше ти?

Ходиш плавно и палаво гледат твойте очи,
уж излъчват спокойствие - другото не личи.


Ден след ден – закъде си се забързала, спри
Младостта, мила моя, се измерва във дни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани Драганова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0