2 nov 2004, 13:04

* * *

  Poesía
1.6K 0 0
Ето,че отново съм сама
стоя замислена и пиша-
пиша за моята душа
неопознала истински любовта.
Не искам без любов да живея,
а искам да имам любим човек,
с когото да се смея.
Искам да бъда обичана,
но ще стане ли някога това,
защо живота ми поднася само самота.
Защо когато съм щастлива
всичко свършва само за миг,
защо любовта така бързо си отива
и оставя ми само спомен горчив.
От толкова разочарования в живота
сърцето ми от лед се скова,
че не знам дали отново ще
повярвам пак във любовта.
Моля се някой ден да срещна човек,
в когото истински да се влюбя,
но-най щастлива ще бъда
ако и той ме обича до полуда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...