Ето,че отново съм сама
стоя замислена и пиша-
пиша за моята душа
неопознала истински любовта.
Не искам без любов да живея,
а искам да имам любим човек,
с когото да се смея.
Искам да бъда обичана,
но ще стане ли някога това,
защо живота ми поднася само самота.
Защо когато съм щастлива
всичко свършва само за миг,
защо любовта така бързо си отива
и оставя ми само спомен горчив.
От толкова разочарования в живота
сърцето ми от лед се скова,
че не знам дали отново ще
повярвам пак във любовта.
Моля се някой ден да срещна човек,
в когото истински да се влюбя,
но-най щастлива ще бъда
ако и той ме обича до полуда.