* * *
Искам да усещам докосването ти - и ти моето.
Искам да усещам съня ти - и ти, завинаги нашия...
Искам да усещам целувката ти - завинаги обща...
Искам да усещам гърдите ни - желание все още
несбъднато...
Искам да те стрелвам със поглед,
съвсем уморен,
сред утрото сънно...
А ти се докосваш до мен,
дано си повярваме...
Виждам те, в сърцето на птиците,
на бъдещи спомени - съвсем уморени...
Виждам те, с очите на близкото бъдеще,
в желани и никому ненужни
препятствия...
Уморих се да виждам!
Но все пак далече от мен преклонена...
Виждам те, просто те виждам.
Прости ми, че те виждам,
моя любов споделена...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Цветан Бекяров Todos los derechos reservados
