16.08.2007 г., 22:13

* * *

880 0 4
 

Искам да усещам докосването ти - и ти моето.

Искам да усещам съня ти - и ти, завинаги нашия...

Искам да усещам целувката ти - завинаги обща...

Искам да  усещам гърдите ни - желание все още

несбъднато...

Искам  да те стрелвам със поглед,

 съвсем уморен,

сред  утрото сънно...

А ти се докосваш до мен,

дано си повярваме...

Виждам те, в сърцето на птиците,

на бъдещи спомени - съвсем уморени...

Виждам те, с очите на близкото бъдеще,

в  желани и никому ненужни

препятствия...

Уморих се да виждам!

Но все пак далече от мен преклонена...

Виждам те, просто те виждам.

Прости ми, че те виждам,

моя любов  споделена...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветан Бекяров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дълбок поклон и за стиха,
    и за "В една предесенна вечер"!
    Прекрасно пишете!
    Искрено ваша!
    БМ
  • Много нежно и трогателно, щастлива е споделената любов. С обич.
  • А ти се докосваш до мен,

    дано си повярваме...
    ...
    Дано!
  • "Виждам те, в сърцето на птиците,

    на бъдещи спомени - съвсем уморени...

    Виждам те, с очите на близкото бъдеще,

    в желани и никому ненужни

    препятствия..."-харесва ми.Да гледаш с очите на бъдещето-супер

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...