Искам да усещам докосването ти - и ти моето.
Искам да усещам съня ти - и ти, завинаги нашия...
Искам да усещам целувката ти - завинаги обща...
Искам да усещам гърдите ни - желание все още
несбъднато...
Искам да те стрелвам със поглед,
съвсем уморен,
сред утрото сънно...
А ти се докосваш до мен,
дано си повярваме...
Виждам те, в сърцето на птиците,
на бъдещи спомени - съвсем уморени...
Виждам те, с очите на близкото бъдеще,
в желани и никому ненужни
препятствия...
Уморих се да виждам!
Но все пак далече от мен преклонена...
Виждам те, просто те виждам.
Прости ми, че те виждам,
моя любов споделена...
© Цветан Бекяров Всички права запазени
и за "В една предесенна вечер"!
Прекрасно пишете!
Искрено ваша!
БМ