16.08.2007 г., 22:13

* * *

879 0 4
 

Искам да усещам докосването ти - и ти моето.

Искам да усещам съня ти - и ти, завинаги нашия...

Искам да усещам целувката ти - завинаги обща...

Искам да  усещам гърдите ни - желание все още

несбъднато...

Искам  да те стрелвам със поглед,

 съвсем уморен,

сред  утрото сънно...

А ти се докосваш до мен,

дано си повярваме...

Виждам те, в сърцето на птиците,

на бъдещи спомени - съвсем уморени...

Виждам те, с очите на близкото бъдеще,

в  желани и никому ненужни

препятствия...

Уморих се да виждам!

Но все пак далече от мен преклонена...

Виждам те, просто те виждам.

Прости ми, че те виждам,

моя любов  споделена...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветан Бекяров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дълбок поклон и за стиха,
    и за "В една предесенна вечер"!
    Прекрасно пишете!
    Искрено ваша!
    БМ
  • Много нежно и трогателно, щастлива е споделената любов. С обич.
  • А ти се докосваш до мен,

    дано си повярваме...
    ...
    Дано!
  • "Виждам те, в сърцето на птиците,

    на бъдещи спомени - съвсем уморени...

    Виждам те, с очите на близкото бъдеще,

    в желани и никому ненужни

    препятствия..."-харесва ми.Да гледаш с очите на бъдещето-супер

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...