* * *

11 mar 2007, 9:18

Poesía

836 0 1

И как ядосваш се за нещо,

и времето минава.

И как времето зловещо

те кара да забравяш.

И заедно с ядовете ежедневни

забравяш за мигове прекрасни –

и няма блянове вълшебни,

и няма спомени ужасни.

И всичко тук е, но и нищо няма.

Седиш и взрял се някъде замислен,

съзнанието ти – празна яма –

усещаш животът някак си безсмислен.

ер малък

6.01.2006г.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

MOJSEI (Валери Рибаров)

2007-03-11T16:03:16+02:00

Текстът е направо чудесен, защото много точно разкрива едно състояние на преживяването, свързано с определено състояние на действителността.