* * *
И как ядосваш се за нещо,
и времето минава.
И как времето зловещо
те кара да забравяш.
И заедно с ядовете ежедневни
забравяш за мигове прекрасни –
и няма блянове вълшебни,
и няма спомени ужасни.
И всичко тук е, но и нищо няма.
Седиш и взрял се някъде замислен,
съзнанието ти – празна яма –
усещаш животът някак си безсмислен.
ер малък
6.01.2006г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ива Иванова Todos los derechos reservados
