* * *
И как ядосваш се за нещо,
и времето минава.
И как времето зловещо
те кара да забравяш.
И заедно с ядовете ежедневни
забравяш за мигове прекрасни –
и няма блянове вълшебни,
и няма спомени ужасни.
И всичко тук е, но и нищо няма.
Седиш и взрял се някъде замислен,
съзнанието ти – празна яма –
усещаш животът някак си безсмислен.
ер малък
6.01.2006г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ива Иванова Всички права запазени
