И как ядосваш се за нещо,
и времето минава.
И как времето зловещо
те кара да забравяш.
И заедно с ядовете ежедневни
забравяш за мигове прекрасни –
и няма блянове вълшебни,
и няма спомени ужасни.
И всичко тук е, но и нищо няма.
Седиш и взрял се някъде замислен,
съзнанието ти – празна яма –
усещаш животът някак си безсмислен.
ер малък
6.01.2006г.
© Ива Иванова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
