Емил (Емил Манов)
42 0
15 abr 2007, 5:45

* * * 

  Poesía
545 0 2
 

*   *   *

 

Имам си любима, хубава е тя,

със очи прекрасни, с къдрава коса.

Тя блести сред всички с чудна красота:

слънчев лъч в небето, бисерна роса.

 

Нейната усмивка ясна е зора,

устните й жарки - ален мак в степта.

По душа е нежна, мила и добра:

като златен месец грее във нощта.

 

Черните й вежди свилен са гайтан,

белите й зъби - наниз от гердан.

Румените бузи - цъфнал карамфил,

колко е красива, с поглед ласкав, мил.

 

Нежно е склонила тя над мен глава,

тихо ми нашепва влюбени слова.

Трепетно докосвам нейното лице,

пламък жив изгаря моето сърце.

 

На света такава друга обич няма,

щом сме с теб, любима, щом сме само двама.

08. 10. 1992 г.

Кюстендил

 

© Емил Манов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??