* * *
* * *
Имам си любима, хубава е тя,
със очи прекрасни, с къдрава коса.
Тя блести сред всички с чудна красота:
слънчев лъч в небето, бисерна роса.
Нейната усмивка ясна е зора,
устните й жарки - ален мак в степта.
По душа е нежна, мила и добра:
като златен месец грее във нощта.
Черните й вежди свилен са гайтан,
белите й зъби - наниз от гердан.
Румените бузи - цъфнал карамфил,
колко е красива, с поглед ласкав, мил.
Нежно е склонила тя над мен глава,
тихо ми нашепва влюбени слова.
Трепетно докосвам нейното лице,
пламък жив изгаря моето сърце.
На света такава друга обич няма,
щом сме с теб, любима, щом сме само двама.
08. 10. 1992 г.
Кюстендил
© Емил Манов All rights reserved.
