4 abr 2009, 0:36

* * * 

  Poesía
450 0 0

* * *
Дали ще дойде
ден,
във който ще говорим
за тъгата ми
и празнотата във сърцето ми
през дните,
в които ти забравяше
за мен
и отминаваше.
Във тъмното
си мислех, че греша,
не ти показвам
обич и разбиране,
че съм единствено
следа -
оставена от миналото.
Задължение.
Пораснах в самота
и недоверие.
Обичаш ме -
това го знам
в сърцето си.
Показвай ми го -
често и достатъчно,
макар пораснала
отдавна
и поела пътя си,
детето, скрито
във душата ми
завинаги,
жадува за внимание.
Забързани са дните ти,
разбирам те,
но просто намини
за час до прага ни,
зарадвай със присъствие
децата ми,
а после със усмивка
си тръгни,
помахай ни,
ще съм щастлива
в утрото,
повярвай ми.
~ ~

© Елица Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??