* * *
Дали ще дойде
ден,
във който ще говорим
за тъгата ми
и празнотата във сърцето ми
през дните,
в които ти забравяше
за мен
и отминаваше.
Във тъмното
си мислех, че греша,
не ти показвам
обич и разбиране,
че съм единствено
следа -
оставена от миналото.
Задължение.
Пораснах в самота
и недоверие.
Обичаш ме -
това го знам
в сърцето си.
Показвай ми го -
често и достатъчно,
макар пораснала
отдавна
и поела пътя си,
детето, скрито
във душата ми
завинаги,
жадува за внимание.
Забързани са дните ти,
разбирам те,
но просто намини
за час до прага ни,
зарадвай със присъствие
децата ми,
а после със усмивка
си тръгни,
помахай ни,
ще съм щастлива
в утрото,
повярвай ми.
~ ~