Часовникът бавно минути отброява,

в нощта тихо тик-така.

Сънят отказва мен да споходи

и за поредна нощ с химикалка в ръка

ставам от постелите топли и сядам да творя.

Но думите идват и си отиват

без да оставят почерк на лùста.

Заслушан в спокойното дихание на моята любима,

изпадам в транс любовен.

Като на стара лента усмивката ù се върти,

смее се навярно на някоя шега.

Около очите леки бръчици път си пробиват,

образът се сменя, веселият тон го няма вече.

Разтревожена, от крак на крак пристъпва.

Нервно към цигарата посяга.

Пали, но я хвърля.

Помня този миг, когато тя призна,

че дете от мен очаква.

Ето го и моя син порасна,

 от дома безгрижен той излетя.

Почувствах се самотен, изоставен у дома,

като непотребна играчка на дете.

Стреснах се, дори подскочих.

И в миг осъзнах, утрото дошло е

и заспал съм извън леглото.

А моята любима тъкмо се протяга.