6.03.2013 г., 21:30

***

891 0 0

Часовникът бавно минути отброява,

в нощта тихо тик-така.

Сънят отказва мен да споходи

и за поредна нощ с химикалка в ръка

ставам от постелите топли и сядам да творя.

Но думите идват и си отиват

без да оставят почерк на лùста.

Заслушан в спокойното дихание на моята любима,

изпадам в транс любовен.

Като на стара лента усмивката ù се върти,

смее се навярно на някоя шега.

Около очите леки бръчици път си пробиват,

образът се сменя, веселият тон го няма вече.

Разтревожена, от крак на крак пристъпва.

Нервно към цигарата посяга.

Пали, но я хвърля.

Помня този миг, когато тя призна,

че дете от мен очаква.

Ето го и моя син порасна,

 от дома безгрижен той излетя.

Почувствах се самотен, изоставен у дома,

като непотребна играчка на дете.

Стреснах се, дори подскочих.

И в миг осъзнах, утрото дошло е

и заспал съм извън леглото.

А моята любима тъкмо се протяга.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аннабел Енчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...