Mar 6, 2013, 9:30 PM

***

890 0 0

Часовникът бавно минути отброява,

в нощта тихо тик-така.

Сънят отказва мен да споходи

и за поредна нощ с химикалка в ръка

ставам от постелите топли и сядам да творя.

Но думите идват и си отиват

без да оставят почерк на лùста.

Заслушан в спокойното дихание на моята любима,

изпадам в транс любовен.

Като на стара лента усмивката ù се върти,

смее се навярно на някоя шега.

Около очите леки бръчици път си пробиват,

образът се сменя, веселият тон го няма вече.

Разтревожена, от крак на крак пристъпва.

Нервно към цигарата посяга.

Пали, но я хвърля.

Помня този миг, когато тя призна,

че дете от мен очаква.

Ето го и моя син порасна,

 от дома безгрижен той излетя.

Почувствах се самотен, изоставен у дома,

като непотребна играчка на дете.

Стреснах се, дори подскочих.

И в миг осъзнах, утрото дошло е

и заспал съм извън леглото.

А моята любима тъкмо се протяга.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аннабел Енчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....