10 jun 2005, 0:01

***

  Poesía
835 0 0
Една погрешна дума 
и светът се сякаш върху мене срути,
една погрешна стъпка само
и към тебе мислите останаха нечути…

Но уви, не мога вчера аз да върна,
този миг във миналото си остана.
Само мъката сега е тука,
болката ми от обидата голяма.

Знам, виновната съм аз,
знам и страдам за това.
Знам, че искам да съм твоя,
знам, ще те обичам вечно все така!

С надежда ще живея,
че някой ден ще ми простиш,
за тебе вечно ще си спомням,
ще мисля за изминалите дни.

Тебе никога не ще забравя аз,
винаги в сърцето ми ще бъдеш ти,
но знам, че времето назад не ще се върне,
животът, той ни вече раздели…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бет Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...