10.06.2005 г., 0:01

***

833 0 0
Една погрешна дума 
и светът се сякаш върху мене срути,
една погрешна стъпка само
и към тебе мислите останаха нечути…

Но уви, не мога вчера аз да върна,
този миг във миналото си остана.
Само мъката сега е тука,
болката ми от обидата голяма.

Знам, виновната съм аз,
знам и страдам за това.
Знам, че искам да съм твоя,
знам, ще те обичам вечно все така!

С надежда ще живея,
че някой ден ще ми простиш,
за тебе вечно ще си спомням,
ще мисля за изминалите дни.

Тебе никога не ще забравя аз,
винаги в сърцето ми ще бъдеш ти,
но знам, че времето назад не ще се върне,
животът, той ни вече раздели…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бет Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...