Jun 10, 2005, 12:01 AM

***

  Poetry
839 0 0
Една погрешна дума 
и светът се сякаш върху мене срути,
една погрешна стъпка само
и към тебе мислите останаха нечути…

Но уви, не мога вчера аз да върна,
този миг във миналото си остана.
Само мъката сега е тука,
болката ми от обидата голяма.

Знам, виновната съм аз,
знам и страдам за това.
Знам, че искам да съм твоя,
знам, ще те обичам вечно все така!

С надежда ще живея,
че някой ден ще ми простиш,
за тебе вечно ще си спомням,
ще мисля за изминалите дни.

Тебе никога не ще забравя аз,
винаги в сърцето ми ще бъдеш ти,
но знам, че времето назад не ще се върне,
животът, той ни вече раздели…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бет All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....