Jun 10, 2005, 12:01 AM

***

  Poetry
837 0 0
Една погрешна дума 
и светът се сякаш върху мене срути,
една погрешна стъпка само
и към тебе мислите останаха нечути…

Но уви, не мога вчера аз да върна,
този миг във миналото си остана.
Само мъката сега е тука,
болката ми от обидата голяма.

Знам, виновната съм аз,
знам и страдам за това.
Знам, че искам да съм твоя,
знам, ще те обичам вечно все така!

С надежда ще живея,
че някой ден ще ми простиш,
за тебе вечно ще си спомням,
ще мисля за изминалите дни.

Тебе никога не ще забравя аз,
винаги в сърцето ми ще бъдеш ти,
но знам, че времето назад не ще се върне,
животът, той ни вече раздели…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бет All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...