10 июн. 2005 г., 00:01

***

834 0 0
Една погрешна дума 
и светът се сякаш върху мене срути,
една погрешна стъпка само
и към тебе мислите останаха нечути…

Но уви, не мога вчера аз да върна,
този миг във миналото си остана.
Само мъката сега е тука,
болката ми от обидата голяма.

Знам, виновната съм аз,
знам и страдам за това.
Знам, че искам да съм твоя,
знам, ще те обичам вечно все така!

С надежда ще живея,
че някой ден ще ми простиш,
за тебе вечно ще си спомням,
ще мисля за изминалите дни.

Тебе никога не ще забравя аз,
винаги в сърцето ми ще бъдеш ти,
но знам, че времето назад не ще се върне,
животът, той ни вече раздели…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бет Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....