15 oct 2004, 9:36

* * * 

  Poesía
1082 0 1
Идвам от там, където сенките се преплитат.
Където кръвта е живителна напитка.
Там, където всички злини се предпочитат
и омразата е желаната приказка.
Величието на мрака пак тържествува.
И всички се обичат до омраза силна.
И опиата от чашите прелива,
в една дълбока забрава, върховна.
Отровата се носи като сив дим
Обсебвайки сърцата млади
Мразим се и всъщност търсим
Някой, който никога не съди! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Петрова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??