Идвам от там, където сенките се преплитат.

Където кръвта е живителна напитка.

Там, където всички злини се предпочитат

и омразата е желаната приказка.

Величието на мрака пак тържествува.

И всички се обичат до омраза силна.

И опиата от чашите прелива,

в една дълбока забрава, върховна.

Отровата се носи като сив дим

Обсебвайки сърцата млади

Мразим се и всъщност търсим

Някой, който никога не съди!

Нечий вик отеква като вой свиреп

После отново мрак и тишина

Някой, зърнал е нечий потрошен череп

Да. Пак жертва на някоя злина.

Деня е непрогледен мрак, ноща – сянка...

Кога ще видя слънчевия изгрев?

Ще е трудна битка в тежка схватка

Със съдбата и с теб – любов!