* * *
Идвам от там, където сенките се преплитат.
Където кръвта е живителна напитка.
Там, където всички злини се предпочитат
и омразата е желаната приказка.
Величието на мрака пак тържествува.
И всички се обичат до омраза силна.
И опиата от чашите прелива,
в една дълбока забрава, върховна.
Отровата се носи като сив дим
Обсебвайки сърцата млади
Мразим се и всъщност търсим
Някой, който никога не съди!
Нечий вик отеква като вой свиреп
После отново мрак и тишина
Някой, зърнал е нечий потрошен череп
Да. Пак жертва на някоя злина.
Деня е непрогледен мрак, ноща – сянка...
Кога ще видя слънчевия изгрев?
Ще е трудна битка в тежка схватка
Със съдбата и с теб – любов!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Марина Петрова Все права защищены
