В залязващото слънце
във зората, в притуления пламък,
                   във нощта
потича тихичко тъгата
и с блясък се завръща любовта,
която ми донася нищетата
окъпана от хиляди неща,
които ми погубват радостта
и липсата ти в скучните ми дни
                              ме души
 и разкъсва светлината
със плахи стъпки връща се
                              тъгата
тогава идваш ти и всичко
                става някак ясно
със мен, до мен, при мен,
                      във мен
сияние, усмивка, кротка ярост
и любовта се връща с пълната
                        си власт
със тиха и безспирна
                        радост...