***
В залязващото слънце
във зората, в притуления пламък,
във нощта
потича тихичко тъгата
и с блясък се завръща любовта,
която ми донася нищетата
окъпана от хиляди неща,
които ми погубват радостта
и липсата ти в скучните ми дни
ме души
и разкъсва светлината
със плахи стъпки връща се
тъгата
тогава идваш ти и всичко
става някак ясно
със мен, до мен, при мен,
във мен
сияние, усмивка, кротка ярост
и любовта се връща с пълната
си власт
със тиха и безспирна
радост...
във зората, в притуления пламък,
във нощта
потича тихичко тъгата
и с блясък се завръща любовта,
която ми донася нищетата
окъпана от хиляди неща,
които ми погубват радостта
и липсата ти в скучните ми дни
ме души
и разкъсва светлината
със плахи стъпки връща се
тъгата
тогава идваш ти и всичко
става някак ясно
със мен, до мен, при мен,
във мен
сияние, усмивка, кротка ярост
и любовта се връща с пълната
си власт
със тиха и безспирна
радост...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Камелия Кацарска Все права защищены
