В залязващото слънце
във зората, в притуления пламък,
във нощта
потича тихичко тъгата
и с блясък се завръща любовта,
която ми донася нищетата
окъпана от хиляди неща,
които ми погубват радостта
и липсата ти в скучните ми дни
ме души
и разкъсва светлината
със плахи стъпки връща се ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up