20 nov 2004, 15:33

* * *

  Poesía
1.6K 0 1
Желанието диктува пътя на мислите ми.
Мислите се носят на крилете на вятъра,който идва към теб.
Вятъра те намира и ляга върху теб,като копринена завивка
върху кадифена кожа.
Обгръща те целия, намираш се в невидимия воал на моите желания.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мерт Птах Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не е лошо но е много кратко и не се разбира идеиния замисъл! Само заради това ще гласувам с 5

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...