Nov 20, 2004, 3:33 PM

* * *

Poetry

1.6K 0 1

Желанието диктува пътя на мислите ми.
Мислите се носят на крилете на вятъра,който идва към теб.
Вятъра те намира и ляга върху теб,като копринена завивка
върху кадифена кожа.
Обгръща те целия, намираш се в невидимия воал на моите желания.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

gd_bourgas (Георги Димитров)

Не е лошо но е много кратко и не се разбира идеиния замисъл! Само заради това ще гласувам с 5

2004-11-21T16:04:31+02:00

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0