18 nov 2004, 12:52
* * *
Ти ме поглеждаш нежно,
даряваш ме с усмивки топли
и сякаш никак не е странно,
че напират в мен любовни вопли.
Може и да си далече,
но не е така когато си до мен-
мигът взаимен е сърдечен
и чувствам се по-силен,не сломен.
Ала щом протегна длан
да те докосна и да те помилвам,
виждам,че ще бъда сам,
но не мога и да спра да се опитвам.
даряваш ме с усмивки топли
и сякаш никак не е странно,
че напират в мен любовни вопли.
Може и да си далече,
но не е така когато си до мен-
мигът взаимен е сърдечен
и чувствам се по-силен,не сломен.
Ала щом протегна длан
да те докосна и да те помилвам,
виждам,че ще бъда сам,
но не мога и да спра да се опитвам.
© Генади Митев Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
