* * *

Nov 18, 2004, 12:52 PM

Poetry

1234 0 0

Ти ме поглеждаш нежно,
даряваш ме с усмивки топли
и сякаш никак не е странно,
че напират в мен любовни вопли.

Може и да си далече,
но не е така когато си до мен-
мигът взаимен е сърдечен
и чувствам се по-силен,не сломен.

Ала щом протегна длан
да те докосна и да те помилвам,
виждам,че ще бъда сам,
но не мога и да спра да се опитвам.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

* * *

Свързани произведения

Comments

Random works