19 nov 2004, 18:40

* * * 

  Poesía
1460 0 4
Когато гледам твоите очи,
виждам аз най-ярките звезди.
Когато гледам твойте коси,
виждам аз най-хубавите дни.
И не забравяй ти, че моето, скърбящото сърце,
ще бъде вечно в твоите ръце.
Аз обичам те и знай,
че в твойте прегръдки се намира моя рай.
И отвеян в облаци, щастлив,
пропаднах аз във ада сив.
И осъзнах реалността аз в този ден,
във който беше вече ти далеч от мен.
И моля се на господа до гроб,
да се смили над своя вечен роб,
и да те върне пак при мен,
но да си схтастлива, а не като във плен.
Но пак съм аз във този мрацхен град,
вървя по улици потънали във смрад.
И гори във мене още малък пламък,
показвайки, сърцето ми не е от камък.
Обичам те, това не е измама,
защото друга като тебе НЯМА!!!

© Тони Янчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • много е хубаво!написано е с много чувств!дано човека за който е,да го е оценил.
  • Много е хубаво. Имаш хубав стил и влагаш много чувство в това, което пишеш. Продължавай все така...От мен 6
  • Благодаря за обстойната критика ама ако можеш да ми кажеш какво точно не ти харесва щото не съм много навътре в писането много ще съм ти благодарен.
  • Като цяло - зле, в детайли - още по- зле. Чувства и да си влагал - не се забелязва, техника - под всякаква критика - ако беше римувал през ред и без да използваш рими като гроб - роб и т.н. наивитети може би щеше поне да се чете леко и да го преглътна. Ритмиката - хайде ще кажа че се губи на места. Ами това е - пробвай малко да изчистиш стила поне.
Propuestas
: ??:??