19 nov 2004, 18:40

* * *

  Poesía
1.8K 0 4
Когато гледам твоите очи,
виждам аз най-ярките звезди.
Когато гледам твойте коси,
виждам аз най-хубавите дни.
И не забравяй ти, че моето, скърбящото сърце,
ще бъде вечно в твоите ръце.
Аз обичам те и знай,
че в твойте прегръдки се намира моя рай.
И отвеян в облаци, щастлив,
пропаднах аз във ада сив.
И осъзнах реалността аз в този ден,
във който беше вече ти далеч от мен.
И моля се на господа до гроб,
да се смили над своя вечен роб,
и да те върне пак при мен,
но да си схтастлива, а не като във плен.
Но пак съм аз във този мрацхен град,
вървя по улици потънали във смрад.
И гори във мене още малък пламък,
показвайки, сърцето ми не е от камък.
Обичам те, това не е измама,
защото друга като тебе НЯМА!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тони Янчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • много е хубаво!написано е с много чувств!дано човека за който е,да го е оценил.
  • Много е хубаво. Имаш хубав стил и влагаш много чувство в това, което пишеш. Продължавай все така...От мен 6
  • Благодаря за обстойната критика ама ако можеш да ми кажеш какво точно не ти харесва щото не съм много навътре в писането много ще съм ти благодарен.
  • Като цяло - зле, в детайли - още по- зле. Чувства и да си влагал - не се забелязва, техника - под всякаква критика - ако беше римувал през ред и без да използваш рими като гроб - роб и т.н. наивитети може би щеше поне да се чете леко и да го преглътна. Ритмиката - хайде ще кажа че се губи на места. Ами това е - пробвай малко да изчистиш стила поне.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...