19.11.2004 г., 18:40

* * *

1.8K 0 4
Когато гледам твоите очи,
виждам аз най-ярките звезди.
Когато гледам твойте коси,
виждам аз най-хубавите дни.
И не забравяй ти, че моето, скърбящото сърце,
ще бъде вечно в твоите ръце.
Аз обичам те и знай,
че в твойте прегръдки се намира моя рай.
И отвеян в облаци, щастлив,
пропаднах аз във ада сив.
И осъзнах реалността аз в този ден,
във който беше вече ти далеч от мен.
И моля се на господа до гроб,
да се смили над своя вечен роб,
и да те върне пак при мен,
но да си схтастлива, а не като във плен.
Но пак съм аз във този мрацхен град,
вървя по улици потънали във смрад.
И гори във мене още малък пламък,
показвайки, сърцето ми не е от камък.
Обичам те, това не е измама,
защото друга като тебе НЯМА!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тони Янчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • много е хубаво!написано е с много чувств!дано човека за който е,да го е оценил.
  • Много е хубаво. Имаш хубав стил и влагаш много чувство в това, което пишеш. Продължавай все така...От мен 6
  • Благодаря за обстойната критика ама ако можеш да ми кажеш какво точно не ти харесва щото не съм много навътре в писането много ще съм ти благодарен.
  • Като цяло - зле, в детайли - още по- зле. Чувства и да си влагал - не се забелязва, техника - под всякаква критика - ако беше римувал през ред и без да използваш рими като гроб - роб и т.н. наивитети може би щеше поне да се чете леко и да го преглътна. Ритмиката - хайде ще кажа че се губи на места. Ами това е - пробвай малко да изчистиш стила поне.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...